Преди няколко дни пак ми гостуваха мойте приятелчета Иван и Косьо. Този път не пропуснахме да си направим по-сериозна фотосесия. Аз, разбира се, бях във вихъра си и си показах всичките магарии (Косьо, други път стискай бибата си по-силно, че много лесно я измъкнах). Хич не е лошо с двама кавалери. Дано скоро да дойдат пак - обещали са ми да ме водят на пързалката.
С малко закъснение, все пак да информирам, че най-накрая успех да си подновя галерията и има снимки от последните 4-5 месеца.
Тц,тц, като гледам назад какво е било - не мога да се позная. Ето някой от важните моменти в този период
Крайно време и аз да бъда малко полезна на колежките и колегите, които бутат колелото на живота малко след мен. Става въпрос за папането или както му казват големите - “захранването”.
От мама знам че това е било доста сериозен въпрос. Също така явно няма “единствен” и “най-правилен” начин за това. Мама веднага след раждането ми започна да чете, пита, разпитва, мисли, премисля и прочее докато сътвори моята схема за захранване.Реших да я публикувам за да могат и други мами да почерпят опит и да намерят тяхната най-добра схема. Приемам въпрос, предложения и критики в коментарите, ама да знаете че мама ще отговаря - аз мога само да казвам какво ми харесва на вкус, но не и защо не ми дават още да ям бургер.
Много си падам по купоните … нощните купони. За съжаление не винаги се събуждам навреме и ги пропускам понякога. Но успея ли да се събудя … опааа. Иху-аху поне час-два. Любимото ми е да е към 3-4 часа. И понеже е доста скучно да съм сама, веднага будя мама и тате. В началото се правят на скромни - не искат да се присъединят - но като се разпея и метна няколко неща - се присъединяват веднага. Даже ме взимат при тях - все пак всички заедно е по-интересно. Аз си се веселя, но те по някоя време се опитват да се измъкнат и да заспят. Един два шута в носа или в корема и пак са на линия - амаха, няма да се правят на пенсионери. Като им доскучее, ги гъделичкам с бибата по носа. Към 5 се уморявам и пускам всички да си ходят по леглата. И така до следващия купон. Заповядайте и вие.
П.П. Снимки няма да има, защото ще е грубо някак да се снима със светкавица посред нощ.
От тази седмица се преселих на нова площадка за игра - ураааа. Старата ми отесня сериозно и от днес вече съм на … ПОДААА!!! 
Голям кеф. Мога вече сама да стигам навсякъде … стига да не ме хване дежурния родител и да ме върне на начална позиция. Обичайния ми маршрут тръгва от канапето, после прилазвам до онова хубаво нещо с много копчета, дето пуска различни музика като го щракам. От там с няколко крачки (мдаа и крачки мога) се прехвърлям на големия стъклен буркан, който си сменя цветовете като го пляскам по стъклото. От там с един бърз диагонал в тръст стигам до кошарата(отвън изглежда различно, но я познах по следите от зъби). Кошарата има закачен един магазин пълен с играчки - само трябва да си го откача от стената, ма това е лесно - все пак съм 7,5 кг вече Вътре има какво ли не - палячовци, топки, жирафи, … ехе - друго си е да има избор. Като им се наситя, продължавам покрай вратата (пътьом изключвам телефона да не ме безпокоят) и стигам до заветната цел - чекмеджетата на бюрото. Ех - направо кореком - листове, химикалки, найлончета, едни такива завитички (кламери им викали) и какво ли още не. Ма нещо напоследък не успявам да стигна до там - таман ми остават някакви си сантиметри и … хоооп - озовавам се във въздуха и кац - в центъра на стаята. Уааааа - аз така не играя.
Такива ми работа. Ще пиша пак като достигна нови точки.
Хопааа!
Ето ме и мен пак на линия. След почти 6 месечно отсъствие от интернет фронта триумфално се завръщам (надявам се за постоянно) .
Отсъствието си мога да обясня, разбира се. Беше главно поради неотложни задачи свързани с порастването. Ми то не беше шега работа - колко неща се случиха от последния път - ех-е-е-е. То не бяха зъби (имам си вече 4 и 1/2), изправяне (още 6-тия месец, малко след придобиване на новия имот) , пълзене на пълна скорост (взимам хола за 4,5 сек от място) и прочее. Съжалявам, че не ги отразих своевременно, но сами разбирате - когато си толкова развълнуван от нещо ново - не ти е до писане. Мдаа.
В перспектива мога да издам, че скоро трябва да се появи и първия ми видео клип - няма грешка. Ще му направим официална промоция.
Толкова за сега от мен - време е за лягане, че ще ме хванат мама и тате как пиша тайно под юргана
Ей, ма много нови неща тези дни. От снощи съм щастлива собственичка на полудвижимо имущество - нов креват. Мама и тате ме обзаведоха с това чудо на съвеременната мебелна промишленост. Вече се ширя на цели 0.98 кв. м. Имам си тераса с дървени пръчки на парапета, 3 плътни стени с модерна шарка - да ми е топло и уютно зимата и най-важното - едни пухкави възглавнички по всички стени, които ме пазят от челен удар в стените докато дивея - все пак съм Беснейка
Снощи ми беше толкова интересно, че 1 час не можах да заспя от вълнение, та мама ме върна в старото креватче, но от тази сутрин официално се нанесох и вече се чувствам като у дома си.
Да ми дойдете на гости - ще черпя вафли и мляко (имам едни скътани под матрка - шшшт, мама не знае)
ИМАМ ЗЪБКИ-И-И. И то не едно, ами цели две на веднъж. От къде изкочиха незнам, но усещам че вече мога да гризкам и по-твърди неща - примерно дистанционното, на тате телефона, на мама циците и други такива.
Баба пък светна мама че който ги е видял първи трбява да купи подарък на детето (сиреч на мен) - и хоп ето ме с първият ми автомобил. Някакъв заек ми го кара, но няма да го гоня засега - нека си имам шофьорче.
ДАЙТЕ ПЪРРРРРЖОЛИТЕ-Е-Е да пробвам зъбите-е-е.
Ето ме и мен вече на цяла половин година. Не е шега работа това вече - да ти се измерва възрастта с години, а не на месеци.
Благодаря, благодаря за пожеланията. Ще се постарая да си спазя всичките. В равносметка мога да кажа че до тук съм доволна от живота - спане, ядене и игра - какво друго му трябва на човек.
Почвам да чувам разни неща като “нямало по-хубаво от детството” - какво пък толкова има после …
От както върлувам из мрежата, започнах да откривам разни специализирани сайтове за големи, пълни със съвети как да ни ограничават свободите, да ни боцкат редовни с игли, да ни карат да ядем редовно и прочее неща.
Ето най-пресният пример тук
Този чичо много удобно е описал всички хитрости, които е приложил срещу младия ни колега. Но той просто не подозира, че и ние следим мрежата и ще приложим ответна тактика. За целта предлагам обединение. Когато някой се натъкне на ново спирачно средство срещу пакости, да го сподели, а другите ще опишат как са успели да се преборят с него.
Съвет #1 Ако ви блокират онова сладко чекмедже на бялата кутия, което се отваря като натискаш копчето му, направете следното - намерете от някъде кламер и го мушнете в дупката до копчето - хопалааа, чекмеджето е отново в ръцете ви. (това го открих когато тате си отвори така чекмеджето след като аз си бях прибрала там гуменото пате)
Loading ...
Loading ...