Дневникът на Алена

Ето един достоен мъж, които ме гледа влюбено. Имам му пълно доверия и му разрешавам да ме пази докато играя на моята специална площадка за игри. Сега чакам да се престраши и да ме покани на среща в парка…

Край!

Търпението ми се изчерпа. Уволних сегашния си секретар на сайта и си търся нов. Това неговото на нищо не приличаше - по един месец не може да намери време да пише нищо за мен. А събитията си се нижат, живота си върви и няма кой да ги документира за поколенията. Срам! И читатели протестират - не искат да си плащат абонамента - правят лоша реклама.

Така че приемам кандидатури всякави.

Задължения:
 - да може да гушка хубаво докато му разказвам патилата и да ме слуша внимателно , а не да гледа телевизия
 - да пише редовно и да поддържа добрия ми имидж - никакви че мрънкам, че се лигавя, че съм се напишкала и т.н.
 - да приема плащане в усмивки и пощипвания по корема и бузите.

Ще се свържа само с избраните кандидати

От няколко дни ми измислиха ново име - Беснейка. Като ме хванат бесните и за 2 мин мога да насуча на масур 2 метра чаршаф, 1 метър пелена и няколко тензуха. И за още питам. Изобщо борбата с всичко около мен се оказва много интересна - стига да успея да ги докопам, че нещо много ги пазят. Но от време на време бдителността им отслабва и разни неща се оказват в ръцете ми - тежко им.

Тц,тц,тц - колко неща ми се събраха да разказвам. Но не остава грам време. Пък и секретаря ми нещо много отсъства тези дни и няма на кого да диктувам (вие да не мислите че се мъча сама да пиша - тц). Иначе в резюме:

Това с мируването в леглото вече ми стана навик. Като не плача, установих че очите ми са отворени и виждам много интересни неща. Някой даже взеха да ми харесват и пада голямо хилене.

Сериозно напредвам с гимнастиката. Изправянето на ръце за лицева опора вече е детска играчка за мен. Сега на дневен ред е обръщането от гръб по корем и обратно без помощ.

Ето и всичко в картинки по хронологичен ред >>

Голямо откритие в моя скромен живот. Най-накрая разбрах за какво е онова гумено нещо, което все ме карат да дъвча. То било наистина за дъвчене! И се казвало биберон - на галено “биба”. И неочаквано за мен ми действа много успокояващо. Странното е че и на мама и тате така действа - и то без да го дъвчат те. Казват че вече в къщи било много по-тихо. Даже вече взех да се пристрастявам - хапна ли, веднага си го искам - иначе тежко им. Така изкочи новия термин “забибване”.

Вчера открих ново нещо - можела съм да лежа в леглото и да не плача. Доста интересно. Не е шумно, даже е приятно. Висят разни неща над мен, пооочти ги докопвам. Мама и тате също ме гледат усмихнато - явно и на тях им харесва така. Ма честно казано след 10 мин ми омръзва и се връщам на старата изпитана технология с плаченето. Някой ден може пак да помирувам - ма не обещавам кога.

След сутрешна закуска много обичам да си додремвам в компания. Така де, цяла нощ сама - редно е на сутринта някой да ми прави компания.  И аз си избирам най-големия защото има много място за гушкане по него :)

Признавам - виновна съм. Толкова време не съм писала. Ма така е, започнаха жегите и вече не ми се седи пред компютъра - в парка все пак е доста по-инересно. А като се върна от там - вече съм гладна, после ми се доспива … и не остава време за писане Ма вие ще ме разберете. Пък аз обещавам да наваксам

Дойде време и аз да отида на пикник. Друсането си заслужаваше. С мама, тате, чичо Боби и леля Марийка отидохме на една зелена поляна около София. Нямаше го досадния прахоляк и шум от автомобили. Само дето много духаше и не смееха да ме покажат на вън. Но другия път повече. И този път да не забравяте барбекюто и пържолите - че то срамота пикник без скара

Това на нищо не прилича - от един час чакам да се съмне, че да ревна за закуска, а те така да ме изработят. То било следобяд вече.

П.П. Вчера видях в огледалото какво пише на шапката - възмутена съм. Но за това друг път