Дневникът на Алена
Archive for the ‘Мойте патила’ Category
Сама в парка
Saturday, March 8th, 2008Хмм, май пропуснах да кажа …
Saturday, March 8th, 2008Хмм, така като си чета дневника назад, май се усещам че в цялата лудница от последните месеци съм пропуснала да кажа че аз мога да … ХОДЯЯЯ ! Мда. Открих го случайно. Оказа се забавно. С изключенията на случайте, когато спирането е малко непланирано и прераства в катастрофа с някой предмет (под, стена и др.) Но мисля да рискувам и да продължа да го практикувам
А вие обичате ли да ходите ?
Колекция пролет-лято 2008
Monday, March 3rd, 2008Покрай последните събития се усетих че съм забравила да си публикувам новата колекция пролет-лято 2008 с която ще се фръцкам из парковете в следващите месеци, а с някой - чак на есен. Модният ми експерт както винаги е мама, магазинът ми - La Redoute (ако все още има човек, който да не го е чувал)
Аз така не играя :(
Sunday, March 2nd, 2008От няколко дни в къщи се появиха някакви джаджи. Нямаше да им обърна внимание, ако случай не ми беше направило впечатление, че по същото това време почнах да изпитвам внезапни затруднения с ползването на някой от любимите ми шкафове и чекмеджета . Просто вече не искат да се отварят. Позамислих се, позачудих се и накрая се светнах - новите джаджи са виновни!!!
А-а-а-а, може ли такова нещо ! Безобразие, обидена съм. Ако толкова не искахте да ви отварям шкафовете - защо просто не казахте ?!?!
Здрасти, майна
Sunday, March 2nd, 2008Да се отчета. Миналата седмица бях на специална експертна визита в пловдивско при кака Маги и батко Васко. Те ще си имат едно такова като мен скоро и аз отидох да им се презентирам на живо и да им разкажа разни полезни неща.
След приятното гостуване разбира се направих един тегел по главната. Много народ, много нещо. Но като цяло града е мноооого по-спокоен. Разбира се, както подобава на истинска пловдивчанка - седнах на копчетата и изядох едно пюре (трябваше да е сладолед, ма ме хлъзнаха)
Явно е от въздуха, но веднага проговорих на майна
Специално за невярващите
Sunday, February 17th, 2008Поради зачестилите слухове в жълтата преса, че този блог e измама и че всъщност в него не пиша аз, а разни самозванци, искам най-отговорно да заявя - НЯМА ТАКОВА НЕЩО.
Не вярвате ?!?! Видео, моля !
Избери си сам
Thursday, February 14th, 2008
Реших си проблема с яденето. Вече сама си пазарувам и ям какво ми е кеф. Много съм доволна - хората са го измислили дори за късокрачковци като мен. Мятам се на количката и всичко е на една ръка разстояние - трябва само да си го дръпна.
Единствената ми забележка е, че много големи ги правят тез магазини - докато стигна до касата и … заспивам
До-ре-ми-фа-фа-ла или Пей с мен
Thursday, February 14th, 2008
Хайде, почна се с частните уроци. “Няма време” каза баба и извади партитурите. За час минахме Моцарт, Бах и Шогун (или беше Шопен) . Не че се оплаквам - само дето не стигам педалите и трябва да свиря с асистент - таман да ми прелиства нотите като се развихря. По едно време от някъде се включи и акомпанимент на барабани - после се оказа че е съседа отгоре - тропа по тръбите на парното. “Колега, излизаш от ритъма - не мога да те стигна”
На планина
Monday, February 4th, 2008
Е, видях най-накрая и аз какво е това на планина - реализирах класическо ходене до Боровец. Е, по план беше Витоша, но напоследък тази Витоша станала много модерна и не можах да се доредя. Та затова - Боровец.
Основното ми впечатление от там е добро… даже много добро… бих казала даже че там е отлично … за сън. Ма такъв хубав сън му дръпнах - почти направо си го проспах. Е, мернах все пак туй-онуй - разни хора щъкаха насам-натам с нещо на краката си, други хапваха разни мръвки наблизо. И всичко беше много бяла. И някак така лесно се дишаше. Бе хубаво беше - пак ще ида. Може даже да пробвам как се придвижваха онези хора нагоре по байра със столчета.
