Дневникът на Алена

Ей, ма много нови неща тези дни. От снощи съм щастлива собственичка на полудвижимо имущество - нов креват. Мама и тате ме обзаведоха с това чудо на съвеременната мебелна промишленост. Вече се ширя на цели 0.98 кв. м. Имам си тераса с дървени пръчки на парапета, 3 плътни стени с модерна шарка - да ми е топло и уютно зимата и най-важното - едни пухкави възглавнички по всички стени, които ме пазят от челен удар в стените докато дивея - все пак съм Беснейка

Снощи ми беше толкова интересно, че 1 час не можах да заспя от вълнение, та мама ме върна в старото креватче, но от тази сутрин официално се нанесох и вече се чувствам като у дома си.

Да ми дойдете на гости - ще черпя вафли и мляко (имам едни скътани под матрка - шшшт, мама не знае)

ИМАМ ЗЪБКИ-И-И. И то не едно, ами цели две на веднъж. От къде изкочиха незнам, но усещам че вече мога да гризкам и по-твърди неща - примерно дистанционното, на тате телефона, на мама циците и други такива.

Баба пък светна мама че който ги е видял първи трбява да купи подарък на детето (сиреч на мен) - и хоп ето ме с първият ми автомобил. Някакъв заек ми го кара, но няма да го гоня засега - нека си имам шофьорче.

ДАЙТЕ ПЪРРРРРЖОЛИТЕ-Е-Е да пробвам зъбите-е-е.

Ето ме и мен вече на цяла половин година. Не е шега работа това вече - да ти се измерва възрастта с години, а не на месеци.

Благодаря, благодаря за пожеланията. Ще се постарая да си спазя всичките. В равносметка мога да кажа че до тук съм доволна от живота - спане, ядене и игра - какво друго му трябва на човек.

Почвам да чувам разни неща като “нямало по-хубаво от детството” - какво пък толкова има после …