Дневникът на Алена

Вчера открих ново нещо - можела съм да лежа в леглото и да не плача. Доста интересно. Не е шумно, даже е приятно. Висят разни неща над мен, пооочти ги докопвам. Мама и тате също ме гледат усмихнато - явно и на тях им харесва така. Ма честно казано след 10 мин ми омръзва и се връщам на старата изпитана технология с плаченето. Някой ден може пак да помирувам - ма не обещавам кога.

This entry was posted on Wednesday, June 6th, 2007 at 3:27 pm and is filed under Мойте патила. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.