Дневникът на Алена

Тц,тц,тц - колко неща ми се събраха да разказвам. Но не остава грам време. Пък и секретаря ми нещо много отсъства тези дни и няма на кого да диктувам (вие да не мислите че се мъча сама да пиша - тц). Иначе в резюме:

Това с мируването в леглото вече ми стана навик. Като не плача, установих че очите ми са отворени и виждам много интересни неща. Някой даже взеха да ми харесват и пада голямо хилене.

Сериозно напредвам с гимнастиката. Изправянето на ръце за лицева опора вече е детска играчка за мен. Сега на дневен ред е обръщането от гръб по корем и обратно без помощ.

Ето и всичко в картинки по хронологичен ред >>

Голямо откритие в моя скромен живот. Най-накрая разбрах за какво е онова гумено нещо, което все ме карат да дъвча. То било наистина за дъвчене! И се казвало биберон - на галено “биба”. И неочаквано за мен ми действа много успокояващо. Странното е че и на мама и тате така действа - и то без да го дъвчат те. Казват че вече в къщи било много по-тихо. Даже вече взех да се пристрастявам - хапна ли, веднага си го искам - иначе тежко им. Така изкочи новия термин “забибване”.

Вчера открих ново нещо - можела съм да лежа в леглото и да не плача. Доста интересно. Не е шумно, даже е приятно. Висят разни неща над мен, пооочти ги докопвам. Мама и тате също ме гледат усмихнато - явно и на тях им харесва така. Ма честно казано след 10 мин ми омръзва и се връщам на старата изпитана технология с плаченето. Някой ден може пак да помирувам - ма не обещавам кога.