Дневникът на Алена

Дойде време и аз да отида на пикник. Друсането си заслужаваше. С мама, тате, чичо Боби и леля Марийка отидохме на една зелена поляна около София. Нямаше го досадния прахоляк и шум от автомобили. Само дето много духаше и не смееха да ме покажат на вън. Но другия път повече. И този път да не забравяте барбекюто и пържолите - че то срамота пикник без скара

This entry was posted on Saturday, May 19th, 2007 at 7:12 pm and is filed under Мойте патила. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.