Дневникът на Алена

След сутрешна закуска много обичам да си додремвам в компания. Така де, цяла нощ сама - редно е на сутринта някой да ми прави компания.  И аз си избирам най-големия защото има много място за гушкане по него :)

Признавам - виновна съм. Толкова време не съм писала. Ма така е, започнаха жегите и вече не ми се седи пред компютъра - в парка все пак е доста по-инересно. А като се върна от там - вече съм гладна, после ми се доспива … и не остава време за писане Ма вие ще ме разберете. Пък аз обещавам да наваксам

Дойде време и аз да отида на пикник. Друсането си заслужаваше. С мама, тате, чичо Боби и леля Марийка отидохме на една зелена поляна около София. Нямаше го досадния прахоляк и шум от автомобили. Само дето много духаше и не смееха да ме покажат на вън. Но другия път повече. И този път да не забравяте барбекюто и пържолите - че то срамота пикник без скара