Дневникът на Алена

Страх и ужас. Исках да озаглавя днешното писане като “Първо излизане в парка”, но така и не можах да се възстановя от off-route разходката и само това ми е в главата. Сега вече и аз мразя всички паркирани автомобили, всички строители на пътища и всички проектанти на паркове. Ето няколко нови неща, който разбрах днес:

1. Детските количка са МПС-та (щом се движат само по улицата)

2. Детските количка са с висока проходимост (щом нищо не може да ги спре - високи бордюри, липса на плочки, павета с дупки)

3. Парковете не са подходящи за детски колички, ако нямате амортиьсури (тате, как се пишеше тази дума?)

Иначе на вън не е лошо. Направихме едно голямо кръгче - имаше нагоре, надолу, по равно и т.н. Само дето от бебешкото кошче виждам само клони и небе. Но за всичко си има времето - ще се покажа и аз навън.

Пустите му колики. Ама не можело без тях. Все едно да прескочиш тийнейджърството (не знам какво е, но и то следвало). Боли, та боли. То май и аз съм си виновна - каквато съм лакомия. Ма какво да направя - много е вкусно. Като се наям и ме почнат си викам - “другия път няма да преяждам, само супа и салатка”, ма като дойде време за ядене … не мога да се въздържа.

Сега мама и тате ми поръчаха някакви магически капки на леля Поли и надеждата ми е в нея. На съседите също, че вече доста ме послушаха май .

П.П. Тук няма да слагам снимка, че ще си разваля имиджда на сладурана.

Искам да изразя възмущението си от тези около мен. Алооо, аз съм дама - стига сте обсъждали килограмите ми. Нещо ханш, талия, бюст, ръст, крака - няма брате - само килограми, та килограми. Че даже и да в грамовете се втелясват.

“и-и-и, тц,тц - качила е 50 грама”

“а-у-у-у, свалила е 20 грама”

Онзи ден даже на диета ме сложиха. Няма шега! Не стига че ям по някакви си 90-100 милилитра, а те даже ми ги отрязаха на 50. Аз пък ще стачкувам и ще рева все едно ме колят, да видят те дали ще ми режат дажбичката. Ей сега ги почвам.

ГЛАДНА-А-А-А-А-А-А-А-А СЪ-Ъ-Ъ-Ъ-ЪМ!

Тези дни нещо занемарих попълването на дневника. Но така е - какво да се прави, мислех си че ще имам много свободно време и ще пиша всеки ден. Къде ти - това да си бебе хич не е лесно. Денонощни ангажименти. Ядене, пълнене на памперси, тоалети, преобличане, баня, масаж, гимнастика, оригване, сън, колики, глезене, разходки, профилактични прегледи, … лу-у-у-дница. Миг спокойствие не ми остава. Вече не търпение чакам да порасна да имам повече свободно време.

Тези дни така ме объркват. Всеки ден губя поне по час-два да сметна на колко съм станала вече (да,да - онова бърчене на челото е точно затова). И понеже не добре за една дама да получи бръчки, помолих тате да измисли нещо. И той ми сложи едно календарче (виж горе в дясно на началната страница), което казва на колко съм вече

Чу-у-у-у-десно-о-о.

 Днес вече съм на 10 дни и с нетърпение чаках да ме изведат на първата ми “разходка”. Мдаа, мама и тате си мислят, че не съм чула, когато докторката каза да почнат да ме извеждат след 10-тия ден.

Е, 10-те минути на балкона трудно могат да се нарекат “разходка”, но като за начало е добре. Утре обещаха 15 мин, после 30 мин и накрая “на живо”. Тате така ме беше увил, че не можах да позяпам кой минава по алейте в парка . Иначе навън е добре, само трябва да ме пазят от слънцето, че хич не ми понася на финната кожа и на очите (не са ми купили още слънчевите очила - няма моят модел)

Вижте ми малката “кола” за навън (имам и голяма, ма там не изглеждам толкова важна). Служи да ме носят като вързоп насам натам и да седя в колата безопасно. Обаче определено има проблем за мен. Пише, че е за 0-13 кг (аз съм си 2,9 кг), а като ме сложат в нея се сгъвам като топла баничка. Направо изглеждам като сърдитко, като ми се забие главата в гърдите.

Така че момчета и момичета от ЧИКО - другият път ме викнете за бета тестер или сложете по-добро описание. А ние засега ще се спасяваме с одеало под дупето.

Вече от няколко дни съм в къщи и слушам мама и тате обсъждат разни неща за мен. Ма то било много сложно моето гледане. Аз си мислех, че само ще ям, ще спя и ще … акам. Къде ти. Само мазилата и кърпичките ми напълниха едно рафтче в стаята. Но това не е най-голямата беля - така като ги слушам - всички им дават различни съвети - къпете я - не я къпете, будете я - не я будете, тъпчете я - не я тъпчете. Алооооо, аз не съм опитна мишка - я се уточнете и тогава давайте съвети.

Та затова реших да направя нова категория - Рецепти за гледане на бебе - там ще описвам какво изпробват върху мен мама и тате, разните доктори (педиатри се наричали казват) и какъв е последващия ефект. 

Друго си е в къщи. Мама и тате ми тичат по дупето, аз само давам сигнали и те хукват. Само не знам защо от време на време изглеждат объркани - толкова ясно си го казвам - “аааааааааааа” - значи че съм гладна, “ааааааа-а-ааааааа-аааа” - значи че ме боли корем , “ааааа-аааа-ааа” - сменете ми памерса, “а-а-а….а-а-а” - значи че се глезя

Дано скоро ги схванат, че не обичам да чакам.