Дневникът на Алена

Това на нищо не прилича - от един час чакам да се съмне, че да ревна за закуска, а те така да ме изработят. То било следобяд вече.

П.П. Вчера видях в огледалото какво пише на шапката - възмутена съм. Но за това друг път

Дойде време и аз да топна дупето във ваната си. Е-е-е, друго си е - разкош. Пяна, мехурчета, детски душ, всичко едно такова топличко. Приказка ти казвам.

Ето какво ви  необходимо за да си направите кефа:

1. Ергономична вана със стойка - 1 бр - много е важно да е ергономична - така хем взимаш вана, хем се излежаваш без да има опасност да минеш под ватерлинията и да почнеш да пускаш мехурчета, ако мама или тате се разсее. Стойката също не е лоша - пази кръста на мама и на тате. Към комплекта има една готина чаша с надупчено дъно, дето се ползва за душ - много е гот.

2. Бебешки шампоан - не люти на очите
3. Топла вода на килограм - около 37 градуса.
4. Сламка за коктейли - с нея тате ми прави джакузи

Честит ми първи месец на този свят. Ех, как се изтъркули това време. Уж вчера бях още в мама, днес вече отбелязвам 30 дни живот, 3400 грама тегло, 50 см дължина, нахитрял поглед, купчина номера и към 110 dB сила на плача.

Имаше скромно парти с баба Краси и дядо Николай. Разбира се и торта, и подаръци. Само дето аз нищо не разбрах от тортата - оставиха ме да се облизвам над нея и после пак ме черпиха с мляко. Дано другия месец имам повече късмет

Мама и татко уж са умни хора (били са ученици, студенти - тате даже и в казарма бил), а с едно просто бебешко разписание не могат да се оправят. Всеки ден е едно и също, а те все объркват или забравят по нещо. Затова ще им го напиша тук, та да могат да се подсещат от време на време. А вие, драги читатели,  ако забележите че се отклоняват от него - моля сигнализирайте на социалните служби веднага.

00:00-1:00 ч. - късна вечеря
4:00 - 5:00 - среднощна закуска
7:00 - 8:00 - ранна закуска
11:00 - 12:00 - късна закуска
14:00 - 16:00 - разходка в парка
16:00 - 17:00 - следобедна закуска
17:00 - 19:00 - допълнителна разходка (ако слушам и съм добро дете)
19:00 - 20:00 - вечерен тоалет ( за него ще пиша отделно, че и там им идва сложно понякога)
20:00 - 21:00 - вечеря
21:00 - 22:00 - игри и забавления

Това е. Запазвам си правото на промени, ако не съм на кеф или ми се спи.

Това е въпросЪТ. Да, да - това наистина се оказа голям въпрос. Отначало мама и тате слушаха докторите и аз бях на казармен режим - минат ли 3 часа - “ставай, ставай, ставай - ма няма не искам, няма не мога”. Аз пък им го връщах тъпкано и им спуквах тъпанчетата с рев. Нека им - щом ми прекъсват блаженната дрямка.

Но минаха 3 седмици и внезапно се появи мъдрия глас на леля Тина (вещ спец в професията “мама”). Та тя светна мама и тате да не правят така с моят сън. Алелуя, лельо Тина. Вечно ще съм ти благодарна. Сега ме оставят да се наспивам и определено съм им много благодарна. Вече не плача толкова много и им се радвам като се събудя.

Още от първата седмица всеки ден правя гимнастика като за мен. Много е готина. Лежа по корем за 1-2 мин за да тренирам за врат. Не че ще ставам културиска, но е полезно да ми заяква вратлето. Като виждате - тук вече съм напреднала доста - мога сама да си я вдигам почти до горе и да я завъртам от ляво на дясно (жалко, че мама не е хванала най-доброто ми постижение, но вярвайте ми - мога го

Другата седмици минавам на гирички (за бицепс), а по-натам ми обещаха и лежанка

Не забравяйте да поглеждате в галерията. Тате много много не се сеща да ми слага новите снимки, но от време на време го прави и тогава е много весело в къщи като се видя какви съм ги вършила.

Ето новите неща

Тези дни покрай обичайното ежедневие (ядене, спане, … - тия три неща) ми остана малко време да сложа подобрения по дневника. Ето ги и тях:

1. Вече мога да пускам анкетки - първата вече е факт - гласувайте на воля да уточним този вечно спорен въпрос

2. Можете да оценявате описанията на мойте патила с рейтинг - има едни звездички над всеки разказ отгоре

3. Има вече брояч да видим кое патило е най-четено.

Не забравяйте и коментарите

Приятни забавления в моя дневник

Днес чичо Луки ми изпрати интересно разказче. Много ми хареса. Само се надявам да не е валидно за мен, че това лоша работа …

“Колко хубаво би било ако живота протича наопаки.Първо трябва да умреш, за да свършиш тая работа и да се отървеш.
След това отиваш в старчески дом. Оттам те изхвърлят, защото си станал прекалено здрав, взимаш си пенсията и отиваш на работа. Там те посрещат със златен часовник, лимузина, къща с градина, всичкото това в първия работен ден.
Работиш 40 години докато станеш достатъчно млад, за да се радваш на почивката, която започва в университета. Пиеш яко, купонясваш и се готвиш за гимназията.
После отиваш в начално училище, ставаш дете, играеш по цял ден, нямаш никакви отговорности, ставаш малко бебе, влизаш обратно, прекарваш последните си 9 месеца плувайки в лукс с централно отопление, спа център, руум сървис при почукване по стената,
… и накрая свършваш като XXXX”

(тези кръстчета накрая незнам какво значат, ма тате каза че съм била малка още)